Oct 10, 2004, 12:43 AM

Мисли и мечти

  Poetry
1.8K 0 0
МИСЛИ и МЕЧТИ
Пътувам вече аз към нас
и мисля си за някоя в захлас,
за някоя, която ми е на душата,
така ми писала съдбата!
***
Три дена сме далеч един от друг,
това е цяла вечност, но напук
аз опълчвам се на самотата
и си определям сам съдбата!
***
Такива чувства ме вълнуват днес
и ги споделям аз в унес
и горя в очакването на мига,
да бъдем с нея на брега.
***
Но този морски бряг е тъй далечен,
да търся него съм така обречен
и да мечтая аз не смея
на него с нея да живея!
***
Това живот ли е кажи,
когато нещо ти тежи,
а слънцето навън пече –
изгаря моето сърце?
***
Но ще се завърна аз у нас
в душата ми със обич, и тогаз
ще търсиме брега на моите мечти,
за да слеем нашите объркани съдби!
30.12.2002 г. 14:45 – 15:45
(От Бургас към Шумен)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...