10 окт. 2004 г., 00:43

Мисли и мечти

1.8K 0 0
МИСЛИ и МЕЧТИ
Пътувам вече аз към нас
и мисля си за някоя в захлас,
за някоя, която ми е на душата,
така ми писала съдбата!
***
Три дена сме далеч един от друг,
това е цяла вечност, но напук
аз опълчвам се на самотата
и си определям сам съдбата!
***
Такива чувства ме вълнуват днес
и ги споделям аз в унес
и горя в очакването на мига,
да бъдем с нея на брега.
***
Но този морски бряг е тъй далечен,
да търся него съм така обречен
и да мечтая аз не смея
на него с нея да живея!
***
Това живот ли е кажи,
когато нещо ти тежи,
а слънцето навън пече –
изгаря моето сърце?
***
Но ще се завърна аз у нас
в душата ми със обич, и тогаз
ще търсиме брега на моите мечти,
за да слеем нашите объркани съдби!
30.12.2002 г. 14:45 – 15:45
(От Бургас към Шумен)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...