6 jun 2013, 10:13

Мисли на един умерен песимист

  Poesía
816 0 8

 

                                       С неравномерни, глухи стъпки

                                       животът ще премине покрай тебе,

                                       ще ти остави много кръпки,

                                       но може би мечтите ще ти вземе!

 

                                       Животът в люлка ще те залюлее

                                       един път на върха, един – на дъното,

                                       махалото му може да те пропилее –

                                       ако си слаб, ще те запрати в тъмното...

 

                                       Повярвай – всичко ефимерно е,

                                       привидностите дебнат те зловещо

                                       и само любовта безмерна е,

                                       и само истината струва нещо!

 

                                       И все пак – утрото красиво е

                                       със нежносинята си панделка!

                                       Косата в огледалото ти сива е,

                                       ала усмивката ти пак е ангелска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво рисувате с думи !!!
  • Какъв ти песимист, това си е пълнокръвен реалист, че и малко по към оптимистите отива.
  • "Косата в огледалото ти сива е,
    ала усмивката ти пак е ангелска..."
    Хареса ми! Поздравления!
  • Усмивката ти пак е ангелска ! Браво !
  • Е, не е съвсем песимистично!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...