6 jun 2013, 10:13

Мисли на един умерен песимист

  Poesía
814 0 8

 

                                       С неравномерни, глухи стъпки

                                       животът ще премине покрай тебе,

                                       ще ти остави много кръпки,

                                       но може би мечтите ще ти вземе!

 

                                       Животът в люлка ще те залюлее

                                       един път на върха, един – на дъното,

                                       махалото му може да те пропилее –

                                       ако си слаб, ще те запрати в тъмното...

 

                                       Повярвай – всичко ефимерно е,

                                       привидностите дебнат те зловещо

                                       и само любовта безмерна е,

                                       и само истината струва нещо!

 

                                       И все пак – утрото красиво е

                                       със нежносинята си панделка!

                                       Косата в огледалото ти сива е,

                                       ала усмивката ти пак е ангелска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво рисувате с думи !!!
  • Какъв ти песимист, това си е пълнокръвен реалист, че и малко по към оптимистите отива.
  • "Косата в огледалото ти сива е,
    ала усмивката ти пак е ангелска..."
    Хареса ми! Поздравления!
  • Усмивката ти пак е ангелска ! Браво !
  • Е, не е съвсем песимистично!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...