Мисли на един умерен песимист
С неравномерни, глухи стъпки
животът ще премине покрай тебе,
ще ти остави много кръпки,
но може би мечтите ще ти вземе!
Животът в люлка ще те залюлее
един път на върха, един – на дъното,
махалото му може да те пропилее –
ако си слаб, ще те запрати в тъмното...
Повярвай – всичко ефимерно е,
привидностите дебнат те зловещо
и само любовта безмерна е,
и само истината струва нещо!
И все пак – утрото красиво е
със нежносинята си панделка!
Косата в огледалото ти сива е,
ала усмивката ти пак е ангелска...
© Рада Димова All rights reserved.
