Melanie (Елица Георгиева)
163 341
21 abr 2009, 19:51

Мисли в нощта 

  Poesía
740 0 3

Звездите нежно
засияват,
отново идва краят
на деня
и сгушена в леглото
се оставям
на мислите ми,
викащи съня.
Доброто търся
във житейски кадри
от мигове,
донесли ми тъга.
Повтарям си,
че силният прощава,
но бряг и време
трябват за това.
А после се изгубвам
в лабиринти
на бъдещи и минали
мечти,
във утрото натрупани
въпроси
отново слънцето
ще заличи.
Така ще чакам
следващия залез
и неговия ням, вълшебен
дъх,
звездите нежно
пак ще ми напомнят,
че целия живот
е сън.
~ ~

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мъдър стих!
    Поздравления за финала!
  • Доброто търся
    във житейски кадри
    от мигове,
    донесли ми тъга.
    Повтарям си,
    че силният прощава,
    но бряг и време
    трябват за това.

    Точно за тези редове поклон! Благодаря за удоволствието!
  • "... силният прощава,
    но бряг и време
    трябват за това."

    Харесах! Поздрав, Елица! И - по-ведро в живота!
Propuestas
: ??:??