Мисли в нощта
Звездите нежно
засияват,
отново идва краят
на деня
и сгушена в леглото
се оставям
на мислите ми,
викащи съня.
Доброто търся
във житейски кадри
от мигове,
донесли ми тъга.
Повтарям си,
че силният прощава,
но бряг и време
трябват за това.
А после се изгубвам
в лабиринти
на бъдещи и минали
мечти,
във утрото натрупани
въпроси
отново слънцето
ще заличи.
Така ще чакам
следващия залез
и неговия ням, вълшебен
дъх,
звездите нежно
пак ще ми напомнят,
че целия живот
е сън.
~ ~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
