Мисли във дъжд

Като есенно чувство,
в следобеден сън
се свива в гръдта ми
дъждът. А навън
е меко и топло
и някак си тъжно.
Заспива денят,
а в мен се пробужда
мъглив силует,
с небесни очи, 
далечни, смутени
и близки почти,
и с полъх на нещо
несбъднато чуждо,
самотно и нежно,
познато и нужно,
изпращам дъжда
да вали и при тебе.
При мене поспря.
Поне лошото време...