Apr 10, 2016, 12:50 AM

Мисли във дъжд

  Poetry
743 0 0

Като есенно чувство,
в следобеден сън
се свива в гръдта ми
дъждът. А навън
е меко и топло
и някак си тъжно.
Заспива денят,
а в мен се пробужда
мъглив силует,
с небесни очи, 
далечни, смутени
и близки почти,
и с полъх на нещо
несбъднато чуждо,
самотно и нежно,
познато и нужно,
изпращам дъжда
да вали и при тебе.
При мене поспря.
Поне лошото време...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...