Мисли за мен
Самотни нощи
и студени дни,
които времето
не може да изтрие.
Откакто си отиде
все вали,
дъждът е слаб
сълзите да отмие.
Морето болезнено
рони брега,
понеже теб те няма,
то тъгува.
Звездите сякаш плачат
не блестят
вятърът няма
с кого да танцува.
А как усещах го
в косите ми да вее,
ти ме държеше,
сякаш ще изчезна.
И пак ти ми напомняше,
че все още живея,
че сме създадени
във принадлежност.
Дали, защото
малко те обичах,
те имах миг
и после те загубих.
Сърцето ми се умори
да тича,
как искам да си тук,
щом се събудя.
Но оставаш само
в сънища стаен,
студът отвън
пронизва моето тяло.
Ако зная, че мъничко
мислиш за мен,
ще имам сили
да започна от начало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мойра Todos los derechos reservados
