Moira (Мойра)
88 1259
27 февр. 2007 г., 23:24

Мисли за мен 

  Поэзия
949 0 15

Самотни нощи
и студени дни,

които времето

не може да изтрие.

Откакто си отиде

все вали,

дъждът е слаб

сълзите да отмие.

Морето болезнено

рони брега,

понеже теб те няма,

то тъгува.

Звездите сякаш плачат

не блестят

вятърът няма

с кого да танцува.

А как усещах го

в косите ми да вее,

ти ме държеше,

сякаш ще изчезна.

И пак ти ми напомняше,

че все още живея,

че сме създадени

във принадлежност.

 

Дали, защото

малко те обичах,

те имах миг

и после те загубих.

Сърцето ми се умори

да тича,

как искам да си тук,

щом се събудя.

Но оставаш само

в сънища стаен,

студът отвън

пронизва моето тяло.

Ако зная, че мъничко

мислиш за мен,

ще имам сили

да започна от начало.

© Мойра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??