Мисли за мен
Самотни нощи
и студени дни,
които времето
не може да изтрие.
Откакто си отиде
все вали,
дъждът е слаб
сълзите да отмие.
Морето болезнено
рони брега,
понеже теб те няма,
то тъгува.
Звездите сякаш плачат
не блестят
вятърът няма
с кого да танцува.
А как усещах го
в косите ми да вее,
ти ме държеше,
сякаш ще изчезна.
И пак ти ми напомняше,
че все още живея,
че сме създадени
във принадлежност.
Дали, защото
малко те обичах,
те имах миг
и после те загубих.
Сърцето ми се умори
да тича,
как искам да си тук,
щом се събудя.
Но оставаш само
в сънища стаен,
студът отвън
пронизва моето тяло.
Ако зная, че мъничко
мислиш за мен,
ще имам сили
да започна от начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
