30 jul 2015, 21:56

Мисли зад ъгъла

  Poesía
568 1 4

МИСЛИ ЗАД ЪГЪЛА

 

Не вярвам в тях, дори да има чудеса,

вече на очите си дори не вярвам

и спомените с мен ще отнеса,

когато вече на никого не трябвам.

 

 Ще се чудя вечно на света пречупен

през призмата на нечий остър взор,

за мен така останал недостъпен,

ще търся светъл нов простор.

 

Не вярвам аз дори на празни думи,

като гилотини те във въздуха висят,

понякога пронизват те като куршуми,

дори във тишина неловка да мълчат.

 

Защо така изчезва мойта вяра,

доскоро в сърцето дишаща и жива

и вместо път напред тя да прокара,

непринудено зад ъгъла завива.

 

Зад ъгъла и мислите тихо пресичат

и бродят самотни в нощта,

на сенки черни сякаш приличат,

в тишината когато крещят.

 

 

   29.07.2015 г.                                                              Велин Иванов Гюргаков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И този също! Благодаря ти!
  • Благодаря ти Илко!
  • Йоана, напълно си права - всичко се нарежда в живота, но не всеки път е така с чувствата и мислите. Те понякога се объркват! Благодаря ти за подкрепата!
    Ева, тъжен съм само понякога в стиховете си! И то когато съм объркан. Иначе хората, които ме познават знаят, че съм много усмихнат и позитивен човек. Дори се усмихвам на всичко. Сега също съм леко объркан и това ме е вдъхновило да пиша така. Мен тишината също ме плаши, защото не спирам да говоря, освен когато отсрещният човек е супер интересен и го слушам в захлас. Благодаря и на теб Ева за отношението ти!
  • Харесаха ми тези бродещи черни сенки-мисли. Но знаеш ли, наскоро попаднах на една мъдра мисъл - завладеят ли те мислите прекалено много, захвани се за действията. Просто живей, всичко се нарежда, ако вярваш и го искаш Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...