Мисли зад ъгъла
МИСЛИ ЗАД ЪГЪЛА
Не вярвам в тях, дори да има чудеса,
вече на очите си дори не вярвам
и спомените с мен ще отнеса,
когато вече на никого не трябвам.
Ще се чудя вечно на света пречупен
през призмата на нечий остър взор,
за мен така останал недостъпен,
ще търся светъл нов простор.
Не вярвам аз дори на празни думи,
като гилотини те във въздуха висят,
понякога пронизват те като куршуми,
дори във тишина неловка да мълчат.
Защо така изчезва мойта вяра,
доскоро в сърцето дишаща и жива
и вместо път напред тя да прокара,
непринудено зад ъгъла завива.
Зад ъгъла и мислите тихо пресичат
и бродят самотни в нощта,
на сенки черни сякаш приличат,
в тишината когато крещят.
29.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
