17 mar 2007, 2:05

Мислим 

  Poesía
677 0 4

Obra no adecuada para menores de 18 años

Гледам твойте пико-ве прекрасни те изпълват ме с мисли страстни.
Искам да те гушкам да те стискам и с теб да се натискам.
Но не може, уви, разстоянието ни дели,
при тебе бих дошъл, ако трябва, то да стана зъл,
и в огън да горя, но да срешна любовта.
Ох,защо на мен да се мъча с тази мисъл всеки ден,
далеч си ти от мен, а вътрешно умирам секи ден,
но живия с мисълта, че сще те видя някога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Пенчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??