23 nov 2013, 22:14

Мислите

  Poesía » Otra
738 0 0

Мислите ми се убиват,

като малки и големи хищни птици,

които плячката преследват.

Затова ги принуждавам

в клетката да си остават.

Защото подивелите ми мисли

не ме оставят да заспивам,

през нощта ме будят,

искат да избягат, да летят на воля,

да излизат и да влизат

като пощуряла буря.

Опитвам се да ги примамя,

да ги усмиря, да ги излъжа,

за да мога да заспя и да сънувам рая.

Там, където е спокойно, празно, тихо,

там където ми се връща

винаги, когато съм без тебе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...