Nov 23, 2013, 10:14 PM

Мислите

  Poetry » Other
741 0 0

Мислите ми се убиват,

като малки и големи хищни птици,

които плячката преследват.

Затова ги принуждавам

в клетката да си остават.

Защото подивелите ми мисли

не ме оставят да заспивам,

през нощта ме будят,

искат да избягат, да летят на воля,

да излизат и да влизат

като пощуряла буря.

Опитвам се да ги примамя,

да ги усмиря, да ги излъжа,

за да мога да заспя и да сънувам рая.

Там, където е спокойно, празно, тихо,

там където ми се връща

винаги, когато съм без тебе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...