Мислите ми се убиват,

като малки и големи хищни птици,

които плячката преследват.

Затова ги принуждавам

в клетката да си остават.

Защото подивелите ми мисли

не ме оставят да заспивам,

през нощта ме будят,

искат да избягат, да летят на воля,

да излизат и да влизат

като пощуряла буря.

Опитвам се да ги примамя,

да ги усмиря, да ги излъжа,

за да мога да заспя и да сънувам рая.

Там, където е спокойно, празно, тихо,

там където ми се връща

винаги, когато съм без тебе.