23.11.2013 г., 22:14

Мислите

740 0 0

Мислите ми се убиват,

като малки и големи хищни птици,

които плячката преследват.

Затова ги принуждавам

в клетката да си остават.

Защото подивелите ми мисли

не ме оставят да заспивам,

през нощта ме будят,

искат да избягат, да летят на воля,

да излизат и да влизат

като пощуряла буря.

Опитвам се да ги примамя,

да ги усмиря, да ги излъжа,

за да мога да заспя и да сънувам рая.

Там, където е спокойно, празно, тихо,

там където ми се връща

винаги, когато съм без тебе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...