23 нояб. 2013 г., 22:14

Мислите

739 0 0

Мислите ми се убиват,

като малки и големи хищни птици,

които плячката преследват.

Затова ги принуждавам

в клетката да си остават.

Защото подивелите ми мисли

не ме оставят да заспивам,

през нощта ме будят,

искат да избягат, да летят на воля,

да излизат и да влизат

като пощуряла буря.

Опитвам се да ги примамя,

да ги усмиря, да ги излъжа,

за да мога да заспя и да сънувам рая.

Там, където е спокойно, празно, тихо,

там където ми се връща

винаги, когато съм без тебе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...