Вятърът ме люшка
на люлката ми от облак
и вдишвам свобода.
Мисля си за любовта
и човека, в който
я разбрах.
Ти ми даваш знак,
за да знам,
че не си щастлив,
а аз да!!!
Обичам любовта,
а ти си с претенции
за нея.
Приемаш да си подаряваш
самота, а аз щастия
и полети
с чистота в мислите ми!!!
Настроението ми е облечено
с усмивки и смях,
чуват се с гласа ми
вълшебните ми думи.
Колко е чаровно
аз да съм весел
от обичта ми за теб,
а ти тъжен, мислейки си,
че е от мен!!!
Смях и тъга
всеки от нас си взима
да си подари нещо смислено
на сърцето си.
Ти тъгата ли отново избра.
Но има и радост взаимна
в дните ни.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Todos los derechos reservados
който след всяка среща все повече се обърква,
аз долавям шепота,
който след всеки вик отново се завръща,
аз изплувам от извора,
който от всяко течение неумолимо изтласква....
Чудесен стих, поздравления !