Мисля, че стига

Когато под небето има гняв
и лошотия, лепнеща в душите,
когато се насажда само страх,
а хората заключват си мечтите,
усмивката когато загорчи
и улиците почнат да пустеят,
когато не се гледаме в очи,
а само сметки в мислите живеят,
тогава сме навлезли в коловоз
от който трудно всъщност се излиза
и мъчат ни въпрос подир въпрос
и всяка крачка е поредна криза,
тогава и усмивките са грим
и смисъл няма утринта красива,
тогава като раните болим,
тогава не познаваме щастливост...
А всичко може да е по-така,
по-просто като песен от авлига...
Протегнем ли един към друг ръка,
единни ли сме - мисля, че ни стига.