29 may 2008, 12:42

Мистична нощ 

  Poesía » De amor
487 0 1

Нощта ни покри със воала си

и пръсна звездите безчет.

Луната зад облак показа се

и всичко утихна навред.

Птица със завист изкряска

към тези далечни звезди,

светещи плахо във мрака,

сякаш са малки сълзи.

Луната, макар засияла,

изглежда самотна в нощта.

А аз съм облечена в бяло

и газя в поляна с цветя.

Мистични ухания вдъхвам,

разтапям се цяла от страст.

Вятърът нежно ме гали

и казвам молитви на глас.

 

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??