Мистична нощ
Нощта ни покри със воала си
и пръсна звездите безчет.
Луната зад облак показа се
и всичко утихна навред.
Птица със завист изкряска
към тези далечни звезди,
светещи плахо във мрака,
сякаш са малки сълзи.
Луната, макар засияла,
изглежда самотна в нощта.
А аз съм облечена в бяло
и газя в поляна с цветя.
Мистични ухания вдъхвам,
разтапям се цяла от страст.
Вятърът нежно ме гали
и казвам молитви на глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Драгиева Всички права запазени
