19 ene 2011, 13:25

Мистика 

  Poesía » Versos blancos
466 0 0

Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина.
Не съм – дори за миг не съм,
но това не е от значение, защото
погледа ти щом открия, попадам в безвремие и в безпространство.
Не търся, но намирам в теб.
И мен нещо от дълбините ти ме намира.
В погледа ти, който издълбава в мен въпроси.
Без да зная пътя, вървя напред,
но това не е от значение, защото
вярвам в теб.

© Руслана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??