19.01.2011 г., 13:25

Мистика

706 0 0

Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина.
Не съм – дори за миг не съм,
но това не е от значение, защото
погледа ти щом открия, попадам в безвремие и в безпространство.
Не търся, но намирам в теб.
И мен нещо от дълбините ти ме намира.
В погледа ти, който издълбава в мен въпроси.
Без да зная пътя, вървя напред,
но това не е от значение, защото
вярвам в теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руслана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...