19.01.2011 г., 13:25

Мистика

710 0 0

Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина.
Не съм – дори за миг не съм,
но това не е от значение, защото
погледа ти щом открия, попадам в безвремие и в безпространство.
Не търся, но намирам в теб.
И мен нещо от дълбините ти ме намира.
В погледа ти, който издълбава в мен въпроси.
Без да зная пътя, вървя напред,
но това не е от значение, защото
вярвам в теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руслана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...