19 янв. 2011 г., 13:25

Мистика

713 0 0

Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина.
Не съм – дори за миг не съм,
но това не е от значение, защото
погледа ти щом открия, попадам в безвремие и в безпространство.
Не търся, но намирам в теб.
И мен нещо от дълбините ти ме намира.
В погледа ти, който издълбава в мен въпроси.
Без да зная пътя, вървя напред,
но това не е от значение, защото
вярвам в теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руслана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...