31 may 2012, 13:26

Мисъл

  Poesía » Otra
547 0 1

Мисъл

 

Мисъл тегне над мене позната,

но някак чужда ме гледа сега.

С мен сякаш е слята

като невидима плътна стена.

 

Стоя и си мисля

къде е вярната и посока,

пулсираща понякога гневна,

идваща с мисли връхлитащи и питащи?

 

Коя съм всъщност

и как себе си да наричам,

една частица,

създадена от бога,

 

пулсираща като звезда,

или едно зрънце,

посято на тази земя,

за да свети навсякъде!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....