Мисъл
546
0
1
Мисъл
Мисъл тегне над мене позната,
но някак чужда ме гледа сега.
С мен сякаш е слята
като невидима плътна стена.
Стоя и си мисля
къде е вярната и посока,
пулсираща понякога гневна,
идваща с мисли връхлитащи и питащи?
Коя съм всъщност
и как себе си да наричам,
една частица,
създадена от бога,
пулсираща като звезда,
или едно зрънце,
посято на тази земя,
за да свети навсякъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
