29 abr 2014, 22:20

Мисъл

1K 0 1

 

Мисъл

Ти си невидима творческа сила,

трептяща енергия на Началото,

в две форми материята изваяла

и в безброй живота на Земята!

 

Няма спомен за времето,

в което е проявено чудото.

Загадъчен, вълшебен напън

и мисълта огласила тишината!

 

За миг нищото потръпнало,

а Ти се усмихна замечтано,

виждайки безкрайна Вселена

от планети и звезди озарени!

 

Ти си Създател на всичко,

а Човекът е твоят Венец –

образ с божествена същност

със заложби на върховен Творец!

 

Но! забрави етични забрани,

възгордя се от твоята мощ -

с лекота да събужда вулкани,

да се мисли за равен на Бог!

 

И получил наказание свише,

той търси следа и днес,

за остров потънал в океана,

в резултат на безумен прогрес!

 

Ти трептиш в безчет варианти

в различен времеви интервал,

а от всемира всеки избира

мисъл, съответна на своя морал!

 

Всички възможни мисли,

плуват в безбрежен океан.

Ти си тази, която превръща

безветрието в свиреп ураган!

 

И чрез тебе Вселената

изживява пад ил' възход,

време е човек да научи

този вечен основен урок!

 

Да чете древните книги,

с трепет Себе си да следи,

да изгражда етични нагласи

до края на своите дни!                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евлоги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Евлоги!
    Стихотворение за размисъл... Харесах.

    Добре дошъл!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...