29.04.2014 г., 22:20

Мисъл

1K 0 1

 

Мисъл

Ти си невидима творческа сила,

трептяща енергия на Началото,

в две форми материята изваяла

и в безброй живота на Земята!

 

Няма спомен за времето,

в което е проявено чудото.

Загадъчен, вълшебен напън

и мисълта огласила тишината!

 

За миг нищото потръпнало,

а Ти се усмихна замечтано,

виждайки безкрайна Вселена

от планети и звезди озарени!

 

Ти си Създател на всичко,

а Човекът е твоят Венец –

образ с божествена същност

със заложби на върховен Творец!

 

Но! забрави етични забрани,

възгордя се от твоята мощ -

с лекота да събужда вулкани,

да се мисли за равен на Бог!

 

И получил наказание свише,

той търси следа и днес,

за остров потънал в океана,

в резултат на безумен прогрес!

 

Ти трептиш в безчет варианти

в различен времеви интервал,

а от всемира всеки избира

мисъл, съответна на своя морал!

 

Всички възможни мисли,

плуват в безбрежен океан.

Ти си тази, която превръща

безветрието в свиреп ураган!

 

И чрез тебе Вселената

изживява пад ил' възход,

време е човек да научи

този вечен основен урок!

 

Да чете древните книги,

с трепет Себе си да следи,

да изгражда етични нагласи

до края на своите дни!                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евлоги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Евлоги!
    Стихотворение за размисъл... Харесах.

    Добре дошъл!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...