29 апр. 2014 г., 22:20

Мисъл

1K 0 1

 

Мисъл

Ти си невидима творческа сила,

трептяща енергия на Началото,

в две форми материята изваяла

и в безброй живота на Земята!

 

Няма спомен за времето,

в което е проявено чудото.

Загадъчен, вълшебен напън

и мисълта огласила тишината!

 

За миг нищото потръпнало,

а Ти се усмихна замечтано,

виждайки безкрайна Вселена

от планети и звезди озарени!

 

Ти си Създател на всичко,

а Човекът е твоят Венец –

образ с божествена същност

със заложби на върховен Творец!

 

Но! забрави етични забрани,

възгордя се от твоята мощ -

с лекота да събужда вулкани,

да се мисли за равен на Бог!

 

И получил наказание свише,

той търси следа и днес,

за остров потънал в океана,

в резултат на безумен прогрес!

 

Ти трептиш в безчет варианти

в различен времеви интервал,

а от всемира всеки избира

мисъл, съответна на своя морал!

 

Всички възможни мисли,

плуват в безбрежен океан.

Ти си тази, която превръща

безветрието в свиреп ураган!

 

И чрез тебе Вселената

изживява пад ил' възход,

време е човек да научи

този вечен основен урок!

 

Да чете древните книги,

с трепет Себе си да следи,

да изгражда етични нагласи

до края на своите дни!                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евлоги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Евлоги!
    Стихотворение за размисъл... Харесах.

    Добре дошъл!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...