ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
25 jun 2009, 22:14

Мисъл една...

1K 0 2

Новините гледам безнадежно.

Ръце подпрях във стола на глава.

И някъде се бях унесла,

чудех се къде и кой ни запозна?...

 

 

Дали направих с тебе грешка?

Наистина ли си заслужих онова?

Побоя късен, врявата гореща,

счупените чаши, скандалите ни през нощта?...

 

 

Не мога да те мразя, за мене ти си всичко.

Живота си отдадох, целия, на теб.

Радостите мои ти споделях,

всяка болка я посрещах с рев.

 

 

Не мога да те гоня, искам да останеш.

Даваш ми опора в трудния живот.

Знаеш, че съм твоя, само твоя.

Да се промениш се моля тайничко на Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0