25 июн. 2009 г., 22:14

Мисъл една...

1K 0 2

Новините гледам безнадежно.

Ръце подпрях във стола на глава.

И някъде се бях унесла,

чудех се къде и кой ни запозна?...

 

 

Дали направих с тебе грешка?

Наистина ли си заслужих онова?

Побоя късен, врявата гореща,

счупените чаши, скандалите ни през нощта?...

 

 

Не мога да те мразя, за мене ти си всичко.

Живота си отдадох, целия, на теб.

Радостите мои ти споделях,

всяка болка я посрещах с рев.

 

 

Не мога да те гоня, искам да останеш.

Даваш ми опора в трудния живот.

Знаеш, че съм твоя, само твоя.

Да се промениш се моля тайничко на Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...