Мисъл една...
Новините гледам безнадежно.
Ръце подпрях във стола на глава.
И някъде се бях унесла,
чудех се къде и кой ни запозна?...
Дали направих с тебе грешка?
Наистина ли си заслужих онова?
Побоя късен, врявата гореща,
счупените чаши, скандалите ни през нощта?...
Не мога да те мразя, за мене ти си всичко.
Живота си отдадох, целия, на теб.
Радостите мои ти споделях,
всяка болка я посрещах с рев.
Не мога да те гоня, искам да останеш.
Даваш ми опора в трудния живот.
Знаеш, че съм твоя, само твоя.
Да се промениш се моля тайничко на Бог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
