Мисъл една...
Новините гледам безнадежно.
Ръце подпрях във стола на глава.
И някъде се бях унесла,
чудех се къде и кой ни запозна?...
Дали направих с тебе грешка?
Наистина ли си заслужих онова?
Побоя късен, врявата гореща,
счупените чаши, скандалите ни през нощта?...
Не мога да те мразя, за мене ти си всичко.
Живота си отдадох, целия, на теб.
Радостите мои ти споделях,
всяка болка я посрещах с рев.
Не мога да те гоня, искам да останеш.
Даваш ми опора в трудния живот.
Знаеш, че съм твоя, само твоя.
Да се промениш се моля тайничко на Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
