15 oct 2017, 17:51

Мисъл със смисъл

  Poesía
619 0 1

Необуздана мисъл самородна,

добро вещае, благородна .

Открехва тя врати – простори,

за които никой не говори.

Подклажда смислено огньове.

Сподавя болки и стонове.

Откликваща на плач и вопли.

Прегръща хора да ги стопли.

Не подбира стари, млади,

от дълбока скръб ги вади.

Калява нежните души,

не дава зло да ги руши.

Изправя паднали да станат,

а плачещите да престанат.

................................................

 

Чел ли си за тази мисъл?

Дали и друг я е описал?

Чуеш ли я в теб човече,

на яве претвори я вече !

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор

07.07.2017 год.

Comentarios

Comentarios

  • Искам тази мисъл и мене да спохожда,
    за да има смисъл и светлина в душите.
    Поздрави!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...