Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове.
Сподавя болки и стонове.
Откликваща на плач и вопли.
Прегръща хора да ги стопли.
Не подбира стари, млади,
от дълбока скръб ги вади.
Калява нежните души,
не дава зло да ги руши. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up