Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове.
Сподавя болки и стонове.
Откликваща на плач и вопли.
Прегръща хора да ги стопли.
Не подбира стари, млади,
от дълбока скръб ги вади.
Калява нежните души,
не дава зло да ги руши. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация