Безсънни нощи и мислите на тоз поет,
говорещи в диалог или дори пеещи в дует.
Забързани, прескачащи от тема в тема,
заплетени в следващ стих, в поредната поема.
Ридаещи от болка ронейки сълзливи редове,
изгаряйки от радост, в търсене на нови светове.
Разказвайки за мъдростта на някой старец
или описвайки за невинната игра на някое дете.
Безкрайни и неспирни, мислите са на един поет,
в самотните безкрайни нощи, не пише стих, поема или ред.
Радостният, страдащ, влюбен или наранен поет,
в края на всеки стих, поема или ред,
оставя не само свойта мисъл, той предава поетският завет.