8.12.2017 г., 8:47

Мисълта на поета

870 1 0

Безсънни нощи и мислите на тоз поет,
говорещи в диалог или дори пеещи в дует.
Забързани, прескачащи от тема в тема,
заплетени в следващ стих, в поредната поема.
Ридаещи от болка ронейки сълзливи редове,
изгаряйки от радост, в търсене на нови светове.
Разказвайки за мъдростта на някой старец
или описвайки за невинната игра на някое дете.
Безкрайни и неспирни, мислите са на един поет,
в самотните безкрайни нощи, не пише стих, поема или ред.
Радостният, страдащ, влюбен или наранен поет,
в края на всеки стих, поема или ред,
оставя не само свойта мисъл, той предава поетският завет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Керанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...