Dec 8, 2017, 8:47 AM

Мисълта на поета

867 1 0

Безсънни нощи и мислите на тоз поет,
говорещи в диалог или дори пеещи в дует.
Забързани, прескачащи от тема в тема,
заплетени в следващ стих, в поредната поема.
Ридаещи от болка ронейки сълзливи редове,
изгаряйки от радост, в търсене на нови светове.
Разказвайки за мъдростта на някой старец
или описвайки за невинната игра на някое дете.
Безкрайни и неспирни, мислите са на един поет,
в самотните безкрайни нощи, не пише стих, поема или ред.
Радостният, страдащ, влюбен или наранен поет,
в края на всеки стих, поема или ред,
оставя не само свойта мисъл, той предава поетският завет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Керанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...