Dec 8, 2017, 8:47 AM

Мисълта на поета

879 1 0

Безсънни нощи и мислите на тоз поет,
говорещи в диалог или дори пеещи в дует.
Забързани, прескачащи от тема в тема,
заплетени в следващ стих, в поредната поема.
Ридаещи от болка ронейки сълзливи редове,
изгаряйки от радост, в търсене на нови светове.
Разказвайки за мъдростта на някой старец
или описвайки за невинната игра на някое дете.
Безкрайни и неспирни, мислите са на един поет,
в самотните безкрайни нощи, не пише стих, поема или ред.
Радостният, страдащ, влюбен или наранен поет,
в края на всеки стих, поема или ред,
оставя не само свойта мисъл, той предава поетският завет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Керанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...