Мит на бушмените за Водното животно

... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.

Малкото животно ръси лек дъждец...

Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,

хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса.

Малкото животно избърбори спешно

юлската молитва „на града и на света”  .

Малко чух и не разбрах де, кога, защо,

метна кравата бушменска своето теле.

Но децата го приеха като гост в игра,

по ъглите си шептяха с него словеса.

Край стъклата ми премина сянка изведнъж –

весело ù кимнах. Прихнах, та от смях

(ах, че чужденка игрива – като летен дъжд!)

паднаха юздите на сериозния ми нрав.

После подир нея в късен тъмен час

биволи огромни, с черен тежък торс

не от облак, а от приказките хорски

запремятаха нозе от гордост... Заваля!

Тропнаха копита, ревна горе твърд –

запрепускаха талиги в непонятен тръс...

Ти пред тая сила зверска кой си, драги?

Мъничка душа бушменска. С вяра.