Jul 29, 2014, 8:42 PM

Мит на бушмените за Водното животно

1K 0 0

Мит на бушмените за Водното животно

 

... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.

Малкото животно ръси лек дъждец...

 

Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,

хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса.

Малкото животно избърбори спешно

юлската молитва „на града и на света”  .

 

Малко чух и не разбрах де, кога, защо,

метна кравата бушменска своето теле.

Но децата го приеха като гост в игра,

по ъглите си шептяха с него словеса.

 

Край стъклата ми премина сянка изведнъж –

весело ù кимнах. Прихнах, та от смях

(ах, че чужденка игрива – като летен дъжд!)

паднаха юздите на сериозния ми нрав.

 

После подир нея в късен тъмен час

биволи огромни, с черен тежък торс

не от облак, а от приказките хорски

запремятаха нозе от гордост... Заваля!

 

Тропнаха копита, ревна горе твърд –

запрепускаха талиги в непонятен тръс...

Ти пред тая сила зверска кой си, драги?

Мъничка душа бушменска. С вяра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...