9 oct 2012, 15:34

Млада любов

1.2K 0 24

 

 

 

 

                           МЛАДА ЛЮБОВ

 

 

Тя не познава във нивата с думите плевела.

Още не знае какво е пожар или сеч.

Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно

пази гърба си от стара любов и от меч.

 

Младите чувства - лозички, сънували гроздето,

ранно, тръпчиво и жадно за слънчев обет.

Те просълзени се вдигат нагоре и молят се

буря да няма и вятър - яничар проклет.

 

Младата вяра - в небесните, в общите пътища -

непроверена, поела на сляпо, в тъма.

Плахост и сила във противоречие - всъщност,

страх първороден, страхът да осъмнеш сама.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си мила, Яничка! Радваш ме!
  • Поздравления и за тази прекрасна творба!
  • Поетичният ти отговор ми хареса много, Ваня! Приех го като продължение на моето стихотворение. Радвам се, че съм предизвикала музата ти!
  • Като Феникс любовта е-
    щом усети старостта,
    в пламъци сама изгаря
    и възкръсва от жарта!
    Това прочетох в твоя дълбоко философски стих, Миме!Браво!Хареса ми!
  • Наталка, поздрав от Пастирката! Радвам се, че не подмина това стихотворение!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...