9.10.2012 г., 15:34

Млада любов

1.2K 0 24

 

 

 

 

                           МЛАДА ЛЮБОВ

 

 

Тя не познава във нивата с думите плевела.

Още не знае какво е пожар или сеч.

Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно

пази гърба си от стара любов и от меч.

 

Младите чувства - лозички, сънували гроздето,

ранно, тръпчиво и жадно за слънчев обет.

Те просълзени се вдигат нагоре и молят се

буря да няма и вятър - яничар проклет.

 

Младата вяра - в небесните, в общите пътища -

непроверена, поела на сляпо, в тъма.

Плахост и сила във противоречие - всъщност,

страх първороден, страхът да осъмнеш сама.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си мила, Яничка! Радваш ме!
  • Поздравления и за тази прекрасна творба!
  • Поетичният ти отговор ми хареса много, Ваня! Приех го като продължение на моето стихотворение. Радвам се, че съм предизвикала музата ти!
  • Като Феникс любовта е-
    щом усети старостта,
    в пламъци сама изгаря
    и възкръсва от жарта!
    Това прочетох в твоя дълбоко философски стих, Миме!Браво!Хареса ми!
  • Наталка, поздрав от Пастирката! Радвам се, че не подмина това стихотворение!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...