13 feb 2005, 0:22

Младост

  Poesía
1K 0 3
В разлюляното от вятъра поле
се гонят бели пеперуди
и в ръцете на момче
танцуват до полуда.
В препускащата младост,
зад слабичките рамене,
ухае с дъх на сладост
бяло пеперудено море.
Синият му поглед
жадно пие радостта,
а в очите му момиче
в нюанс на огнено
догонва младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи!

    Поздрави!
  • Много е хубаво,
    представих си го и ми стана едно такова хубаво
    С поздрав Надичка
  • С какво право някои пише 4? И защо не се аргументира,а се крие?? Ето аз пиша 6- Наде, много хубаво стихче си написала.От него блика светлина и младост....

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...