13 feb 2005, 0:22

Младост

  Poesía
1K 0 3
В разлюляното от вятъра поле
се гонят бели пеперуди
и в ръцете на момче
танцуват до полуда.
В препускащата младост,
зад слабичките рамене,
ухае с дъх на сладост
бяло пеперудено море.
Синият му поглед
жадно пие радостта,
а в очите му момиче
в нюанс на огнено
догонва младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи!

    Поздрави!
  • Много е хубаво,
    представих си го и ми стана едно такова хубаво
    С поздрав Надичка
  • С какво право някои пише 4? И защо не се аргументира,а се крие?? Ето аз пиша 6- Наде, много хубаво стихче си написала.От него блика светлина и младост....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...