13 февр. 2005 г., 00:22

Младост

1K 0 3
В разлюляното от вятъра поле
се гонят бели пеперуди
и в ръцете на момче
танцуват до полуда.
В препускащата младост,
зад слабичките рамене,
ухае с дъх на сладост
бяло пеперудено море.
Синият му поглед
жадно пие радостта,
а в очите му момиче
в нюанс на огнено
догонва младостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи!

    Поздрави!
  • Много е хубаво,
    представих си го и ми стана едно такова хубаво
    С поздрав Надичка
  • С какво право някои пише 4? И защо не се аргументира,а се крие?? Ето аз пиша 6- Наде, много хубаво стихче си написала.От него блика светлина и младост....

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...