Младостта отминава

1 sept 2018, 18:57

Poesía

282 0 3

Младостта отминава,
мимолетна и кратка.
Оставя си по една

нерешена загадка.

Преметнала дръзко

крак върху крак с

незапазено място

в бързия влак…

небрежна и сладка,

брои- гара след гара,
любопитно се визира

в другите пътници.

Младостта отминава,
ненадейно, без поздрав,
настъпила грубо

няколко лелки,

възмущава критиците,
мрънкащи долу пред блока

и лети подир птиците

без да и пука.

Младостта отминава,

търсеща нещо,

чака някого, някъде

на измислена среща,

вярва още в приказки,

които наяве отрича,

изживява мечтите си

и без да се сбъдват.

Младостта отминава,

така непохватна,

превръщаща в спомени
несръчно подхвърлени
свалки, суетно наконтена,

изкълчила глезен,

се оглежда във витрините
търсейки себе си.

Младост, не отминавай,

остани още малко,

боядисай в ярко косите,
татуирай се цялата,

напий се до козирката,

дори се надрусай…

и забрави да си ходиш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2018-09-02T18:34:17+03:00

Вътрешно да, но отвън отстъплението и е непреодолимо, за жалост.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-02T07:00:16+03:00

ако знаеш при колко лелки и чичковци младостта е останала! Живее си за постоянно с тях!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-09-01T19:47:11+03:00

"забрави да си ходиш"
влакът не спира
едва ли ще можеш.