ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
26 mar 2015, 21:52

младостта си тръгна неусетно 

  Poesía » Filosófica
716 1 16

       

 

Младостта си тръгна неусетно,

без да каже сбогом, мълчешком,

свежестта в лицето ми отвлече,

като крадла от ограбен дом.

 

Залиняха тъмните къдрици,

тъжен сняг в косите заваля

и в гласа ми пролетните птици,

първата вихрушка разпиля.

 

Не остана в устните надежда

за усмивки с перлен аромат,

болката в очите се оглежда,

в тях с тревога чувствата гнездят.

 

А снагата – някога топола,

олюлява се, и с кратък стон,

към земята си привежда ствола,

сякаш прави на пръстта поклон.

 

Заприличах на дърво без корен,

но напролет, още се листя,

че ревниво скъта светъл спомен

вярната, изстрадала душа.

 

Само тя, по-мъдра и по-млада,

като верен страж остана в мен,

без да чака почест и награда!

Ще си тръгнем двете някой ден!

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно така, само душата! Поздрав за Вас.
  • Благодаря, Кръстина!
  • Много силен и докосващ сърцето стих, сътворен много талантливо,
    с голямо поетично майсторство и съдържа винаги актуално послание
    с непхреходни и изконни общочовешки ценности! Възхитена съм!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти,Ели!
  • Ваня, прекрасно е. Но ти не можеш да се оплакваш, прекрасна си !
  • Благодаря, Плами, а иначе, всяка възраст си има своите красотички, стига човек да може да ги открие и изживее!
  • Ах, тази младост!
    колкото и да се опитваме да я задържим,
    тя си тръгва от нас!
    Но когато душата е млада,все още остава малко
    надежда...
  • Благодаря на всички посетили маята страничка! Не трябва да гледаме на неумолимите природни закони като трагедия,може би само мъничко тъга...Човешко е!
  • Душата бръчки няма!
  • Младостта си отива, но душата още е жива. Иска и се да поиграе, попее, по-често да се засмее! Харесах!
  • С Дочка! И аз ще кажа – не съвсем, не съвсем!
  • Знаеш ли какво още няма да остарее, Ваня - стихът ти, с твоя прочит на неизбежните природни закони, в който още много други хора ще намерят своята емоция.
  • Трагедията не е в това, че остаряваме, а в това, че душата остава вечно млада!! Поздрави!
  • Стайна, Довереница, благодаря ви момичета за хубавите думи и великолепния стихоотзив!
  • Както често припяват"Не съвсем,не съвсем"
    Част от нея остава като весел рефрен
    на децата в очите( в жестовете дори)
    в нарисувани мигове, в редовете на стих
  • Младостта винаги си отива и остава трайни следи след себе си.
    Само тя-душата остава винаги по-мъдра и по-млада.Много ми хареса творбата ти. Поздрав за нея и спокойна вечер!
Propuestas
: ??:??