ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2634
17 oct 2024, 13:48

Младостта в старостта 

  Poesía
143 3 10

Времето лениво придремва за кратко,

в скута на старците под оголѐлия орех.

Кротки, благодуми, дошли да си вземат

топлина от тихия октомврийски следобед.

Седят, хортуват си за лошото време,

за артрита, за дългите нощи,… за края.

За пепелѝща изстинали, за нерадостен жребий

и за пътеката своя през Ада към Рая!

Разгръщат на душата архивите прашни

за корена, за семето, отвяло го вятъра

далече от о̀рната нива, зад граници…

Споделят… И не боли за кратко отляво.                           

Край тях на рояци младостта преминава,

Влюбена, шумна, неприлично щастлива!

Някак си същата, някак… позната,

позабравена малко, но всеки я има -

своя история, върху лицето изписана

и своя мъдрост за употреба на свободата.

Младостта в старостта не е клиширана,

Тя е избор! Или просто… порастване!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??