Младостта в старостта
Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време,
за артрита, за дългите нощи,… за края.
За пепелѝща изстинали, за нерадостен жребий
и за пътеката своя през Ада към Рая!
Разгръщат на душата архивите прашни
за корена, за семето, отвяло го вятъра
далече от о̀рната нива, зад граници…
Споделят… И не боли за кратко отляво.
Край тях на рояци младостта преминава,
Влюбена, шумна, неприлично щастлива!
Някак си същата, някак… позната,
позабравена малко, но всеки я има -
своя история, върху лицето изписана
и своя мъдрост за употреба на свободата.
Младостта в старостта не е клиширана,
Тя е избор! Или просто… порастване!
© Даниела Виткова All rights reserved.
