Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено
в нас..
Чудя се - нараних ли те аз?
Моята сянка пленена е в теб,
станала е неразтопим лед..
Душата ми към теб все се връща,
ала любовта ни за сетен път не се завръща.
Чудя се - аз ли съм тази грешка?
Заради която не се получава
и всичко оказва се щастлива измама.
Опитвам се да те забравя,
но все не мога да те прежаля,
кога ли ще го направя?
Винаги ще останеш ти,
дори и всичко това да са само мечти.
Младостта внезапно събра ни
и толкова бързо ни остави,
а мен сляпа душа ме направи...
© Теодора Компанска Todos los derechos reservados